От: Една седмица в Пекин

Летището огромно. От терминал до терминал е 15-20мин път с автомобил, а на самите терминали за да се придвижите от гейтовете до мястото за получаване на багажа се използва влакче.

От летището местния организатор започна да търси такси до хотела. Първия шофьор не знаеше адреса, та чак втория.






Хотела 4 звезден. Влизам да се настанявам, а на рецепцията само една говори английски и то с голям зор. Стигнахме дотам да пишем за да се разберем. Заради конгреса на ККП ми провериха и багажа на влизане в хотела, нищо, че той е на 10км от Тиенанмън.
Хвърлям багажа и веднага питам дали има туристически автобус до Великата китайска стена, че то неделя следобед ми е единственото по-голямо свободно време, та ако не отида тогава забравям за нея. Организатора ми обяснява, че няма. Викам му тогава вземам такси. За 35км от летището до хотела взеха 120 юана, което е около 30лв. Най-близкото място, където може да се види стената е на 60км. Т.е. за малко повече от 100лв отивам и се връщам. Той ми обяснява, че заради снега имало страшни задръствания и никой не се движел в тази посока. Изпсувах наум (не че и на глас да го бях направил имаше значение) и реших, че ще ходи до Забранения град и Тиенанмън. Те са един срещу друг.
Отивам на рецепцията и им казвам да ми извикат такси за Забранения град, като още в България си бях принтирал освен адреса на хотела, ами и Забранения град (紫禁城) и Великата китайска стена (中国长城) на китайски. То първото всъщност е Портата на Небесното спокойствие - входа към Забранения град. Звъни рецепционистката и след малко казва "Няма свободни таксита". Викам брех, ами като се освободи някое няма ли да дойде. Не, ми вика, ама можете да изчакате отпред, колегата ще иде да спре едно. Излизам пред хотела и виждам как единия се оправя към улицата. Чаках около 10мин и отидох и аз на улицата да си търся сам такси. Точно 20 мин ми отне да спра едно. Оказа се, че такситата в Пекин са много кът. Евтини са, но трудно се намират.
В хотела дават визитка. Отпред пише "Искам да отида до:" и след това пишат къде искате да отидете. На гърба има карта с името и адреса на хотела. Всеки път като искате да идете някъде, минавате през рецепцията и си вземате такива визитки за всички места, които ще посещавате.
Та спрях аз едно такси да ме закара до забранения град. Спря ме точно след Тиенанмън. Викам си така и така съм от тази страна, да ида първо до Тиенанмън. Влизам в подлеза и гледам от едната страна са за Тиенанмън а от другата за Забранения град. За Тиенанмън опашката 5 пъти по-голяма от тази за Забранения град. Ясно - нареждам се за Забранения град. Излузам от другата страна на улицата и снимах Тиенанмън. Така и не отидох после на него. Комунистическите символи не ме привличат много, пък и го видях.





Обръщате се на 180 градуса и пред вас вече е Портата на Небесното спокойствие - входа към Забранения град с портрета на вожда.



Самия Забранен град очаквах да е нещо по-впечатляващо. Разочаровах се в интерес на истината. Няколко порти с гръмки имена, като почти всички си приличат. За някой запознат с културата сигурно има значение, но за такъв като мен не беше нещо особено. На всичкото отгоре не е разрешено да се влиза в нито една постройка. На някои места може да се гледа отвън. Например в залата на съвършената хармония или нещо подобно има 2 чапли и 2 "чайника" симетрично разположени и толкоз. За сметка на това силния вятър, който навяваше дъжд примесен със сняг ми създаде такава хармония...













На излизане видях табела насочваща към музей с порцеланови изделия и той се оказа най-хубавото нещо там. Излизането не може да стане през същия вход и излизате някъде в задните улички. Там попаднах на магазин за чай. Като влезете в почти всеки магазин за чай можете да опитате чая преди да го купите.



Оттам по познатия начин за трудно намиране на такси и обратно в хотела.

Вечерта намерих един ресторант да опитам патица по пекински. В големите ресторанти ви носят вилица и лъжица. Бирата обаче е проблем. Имат само една по ресторантите, която има вкус и цвят на лимонада, 3.1% е и като за капак я сервират топла. Абе лимонада.
Патицата по пекински е добра, но пък не е кой знае какъв шедьовър на кулинарното искуство. Да ви кажа честно патица със зеле, люти чушки и винце е много по-добре. Ама нали опитах.

Следва продължение ...

От: Една седмица в Пекин

Очаквам продължението с нетърпение. Между другото дали някой знае защо цял свят нарича столицата на Китай "Бейджин" а само ние и руснаците я наричаме "Пекин". И в тоя смисъл как я поръча тая патица? По "пекински" ли им каза или по "бейджински" или просто нещо си ръкомахал

От: Една седмица в Пекин

Една американка също го нарече Пекин и като я поправиха на Бейджин тя каза "И каква е разликата? Пекин и Бейджин е едно и също.". Всъщност Пекин е старото име на Бейджин.
Поръчах патицата като извадих речника на телефона, написах "патица" и излезе това: 鸭 .
Казах на келнера "Бейзин" (те така го произнасят) и му посочих думата. После с кимане и ръкомахане се разбрахме. Те за всеки случай я показаха цяла преди да я сервират. После нарязват кожата с мазното месо, носят го с палачинки, сос и нещо като лучени стръкчета и резени от нещо зелено. След това носят останалото сготвено по техния си начин. Беше жилаво и нарязано с кокалите. За сравнение пробвах после в друг ресторант и беше същото. Само първото, което носят става.
Те между другото всичко режат на дребно заради клечките, но тъпото е че го режат с кокалите. Пиле се яде като риба - постоянно плюете кости.

От: Една седмица в Пекин

Супер,разкажи още нещо много е интересно

От: Една седмица в Пекин

Втория ден се разделяме горе-долу на групи от по 4 човека като за 1 такси и всеки накъдето му видят очите. Нашата група решаваме, че ще пазаруваме сувенири и отиваме на Мол. Избрахме най-големия Мол в Азия - Golden Resources Shopping Mall. Грешка. Мол като Мол. Европейски стоки, даже телефоните бяха оригинални Имаше и сувенири, но ужасно скъпи. Поразгледахме и се прибрахме.



Вторника решаваме, че ще го посветим на Бей Хай парк. Като казвам дни, се има предвид вечерите след 17.00. Специално за Бай Хай парк ни хвана задръстването та пристигнахме там към 18.00
Хубав парк с хубав ресторант в него.













Една вметка докато съм се сетил - от хотелите можете да си вземете и туристическа карта, на която имената са написани на английски и китайски и да я позлвате с такситата. Забивате пръст на мястото, където искате да отидете и показвате на шофьора.
Още на летището питах къде мога да обменя долари за юани и ми казаха в хотела. На рецепцията на хотела ми ги обмениха на курс 6.18 при курс на google 6.24. По информация от сайта на нашето посолство най-добре е в Bank of China и да си пазите разписката ако ще обменяте остатъка наобратно. Аз се постарах да похарча всичко и не съм се пробвал да ги обменям пак в хотела. Въпреки това си пазих разписката.

След Бей Хай продължаваме с търсенето на сувенири. На картата има отбелязани няколко улици в червено. На рецепцията обясниха, че това са туристическите улици - за сувенири, чай ...
Решаваме да видим тази за сувенири. Не изглеждаше много далеко на картата от Бей Хай и тръгваме пеш.

Минаваме отзад на Забранения град и да ви кажа отзад изглежда по-добре











По пътя можете да се натъкнете на странни знаци



И накрая стигаме до въпросната улица. Лъскава, красива, нагласена. Само за туристи. Веднага намираме пазарчето с буболечките. Аз опитах само змия. За другото бях пас.













На улицата виждате даже щастливи танцуващи хора.



Но малко да се дръпнете настрани, фасадата се скрива и можете да видите истинския Пекин.



Който не иска да яде буболечки винаги може да си седи на "westren food".



Магазините на тази улица са или за европейски маркови стоки или за евтини китайски боклуци. Китайските боклуци са точно като на нашите битаци. И тук не успяхме да вземем никакви сувенири.

На връщане ползвахме метрото да видим как е. При положение, че най-близката метростанция до хотела беше на 2км, накрая пак опряхме до такси. Иначе метрото е добре организирано. На всички линии има светлинна индикация между кои спирки пътувате с имена на английски и китайски, както и местата за трансфер на линиите. Навсякъде има карта на метрото, даже на билетите, така, че е лесно да се ориентирате. Билета е 2 юана, което е около 50ст. В пиковите часове по централните спирки става малък ад. Консерва копърка.



Следва...

От: Една седмица в Пекин

Е може ли да не се сетиш да напишеш йероглифа "илиенци" и да изтървеш възможността да видиш какви ли са им ментетата

От: Една седмица в Пекин

Видях, видях - същите като нашите. Виж пак по-горното мнение, че ми се налага да редактирам много.

От: Една седмица в Пекин

Срядата заделяме за олимпийското градче.









Още една вметка докато съм се сетил - шофьорите са много зле. Предимство на пешеходци изобщо не се дава. По никакъв повод. Заобикалят, натискат се с колите, ще ги блъснат, но предимство не дават. Също така имам чувството, че който се престроява той е с предимство само трябва да е 1-2м по-напред от другия. Тръгва да се престроява и ако другия не спре... е спират. Клаксоните ги ползват като поздрав. Постоянно ги надуват - за да се сърдят, да се карат или просто да се обозначат на пътя. Предните им странични прозорци също са затъмнени и има само по една ивица чиста за да се вижда страничното огледало. Няколко пъти видях и автомобили без регистрационни табели.

Като пазарувате от магазини за сувенири или чай обикновено не е никакъв проблем да се намали цената наполовина. Питате колко струва, казват ви - обикновено пишат цената на елката, вие шумно се възмущавате и се обръщате да си ходите. Веднага магазинера подскача и ви предлага намаление от около 30%. Вие му пишете на елката цена малко под 50% и си стискате ръцете на 1/2 цена. Ако купувате повече от едно нещо, може да падне и още. Рекорда ми беше на великата стена от обявена стойност 60 юана за парче, аз взех 2 за 50

Хубавата част беше, че по програма четвъртък следобед организаторите го бяха писали Cultural Event Ние всички ревнахме, че искаме китайската стена и успех! Съгласиха се, но решиха да тръгнем сутринта, пък семинара да го продължим следобяд... ако успеем

Та тръгваме ние четвърък сутринта за Badaling - най близкото до Пекин място, където може да се види стената - на 60км.

На излизане задръстване.



После я виждаме - първо през прозореца на рейса...



... после вече сме на входа.





Можеше да се тръгне наляво или надясно, т.е. север или юг. Ние избрахме юг, защото нямаше почти никой там, докато другата страна беше препълнена с хора.
После отидохме и от другата страна. Е няма такова катерене. Изкарах всичките бири за 5 години назад. Стръмно и стъпала колкото искате, че и малко повече. Голям зор.
Но най-после нещо, което да си заслужава ходенето































Следва...

От: Една седмица в Пекин

Поразрових се малко и май не става дума за старо и ново име. Като го чуеш произнесено от китаец и се чува почти като "Пекин". Явно в българския език е влияние от руския. Те пък си правят какво им скимне: "Гитлер сказал Гимлеру: Ти гуй, га-га-га"

От: Една седмица в Пекин

Аз пък като се поразровя намирам това:

http://china.edax.org/?p=820

или пък това:

http://pochivka.com/gradove/n20-18647-Пекин

Та върви разбери кое е вярно.

ПС: Аз такова произношение изобщо не чух. Викат си му Бейзин.

От: Една седмица в Пекин

Хубава тема,колега!Миналата година в началото на октомври бях в Китай за 10 дни,като освен Пекин посетихме Сиян и Шанхай.Не бих казал че съм пленен от тази страна,но определено е нещо различно и запомнящо се!Поздрави!

От: Една седмица в Пекин

Четвъртък вечерта организатора ни беше подготвил вечеря.



На ей такива маси това в средата се върти и келнерите само носеха нови неща. Добре беше, защото можехме да опитаме доста ястия. Аз например се сещам, че ядох змиорка, перлена мида, още някаква мида, човки от млади патета...
Ракията им обаче не става. Пробвах я и е зле. Предложиха и вино Great Wall. Опитах - ми каберне. Иначе по магазините и ракията и виното по над 1000 юана (250лв). А ей това китайче като дръпна и се разпя. Пее и си пляска за ритъм. Веселба

Остана петъка. Приключихме наобяд и решихме да посетим летния дворец. На някои места го пишат лятната градина, но аз Summer Palace си го превеждам като летния дворец. Отидохме и ... Бинго!
Най-хубавото място досега в Пекин.

Снимките по-долу са разбъркани, но аз вече се отказвам да ги подреждам.























































Влязох и в единия от магазините за сувенири в двореца и отново бинго.
Най-качествените сувенири на разумна цена. Явно на такива места цените са регулирани.

На прибиране към хотела минахме покрай кулата на CCTV - China Central Television и ... гарата.













Събота вече се прибираме.
Duty Free шоповете на летището се оказаха най-доброто място за купуване на сувенири. Има доста качествени и интересни. Малко скъпи, но пък си заслужава.

След това се товарим на самолета, чакаме на светофара и излитаме.



След 2 часа полет вече се виждат Саянските планини, Сибир. Като напишете в google Саянски планини като първи резултат излиза "10 от най-странните места на планетата".













Следва Западно-Сибирска равнина леко мъглива.





Чаках да видя Урал, но за съжаление след това та чак до източна Европа имаше само облаци. Полета беше само по светло, защото летяхме по посока на движение на слънцето.

Fin

От: Една седмица в Пекин

Благодаря за споделянето!

От: Една седмица в Пекин

Благодаря за снимките и най-вече за коментарите - те са важни, защото снимките - показват а устните - разказват. Супер, макар и на бързо.